Днес се усмихвам, защото за пореден път съм без работна, защото всяка надежда да се усигуря здравно е загубена..И знаете ли усмивката ми е като на Мона Лиза , загадъчна и с затворена уста .Всъщтност вашата награда е чудестна , но знаете ли, че не ми върши работа , защото съм на 43 години , а вече нямам зъби -наистина, не образно казано.Не съм от малцинствата и не вземам помощи и социал, въпреки , че отглеждам две деца , които ходят на училище , не заради детските , а защото искат да станат стойностни граждани на изпадналата ни Държава.Усмихвам се за да не чустват децата ми , че съм притеснена , защото да се усмихваш с затворена уста пак е усмивка .